Тъжно ми е! Ще питате защо?
Тъгата ми се изразява в изчезването на Българския народ, свободен да пътува из чужбина. Напускайки милата си родна земя и дом, като че не са сбирани там всичките му спомени, знания, преживявания и уроци. А надали му е леко да направи този акт на предателство и да отиде някъде там където душата му не биха могли да напълнят нито хубави и спретнати улици, сгради, охол. Тъжно ми е, защото вече няма кой да учи младото поколение - осиротя! Всичко що него...дуваше замина. Реши си проблемите - но дали. Останаха малцина - дори за родителите си не помислиха. Баби и дядовци навсякъде умиращи сами без деца и внуци. Тъжно ми е, че революция няма да се случи и народа да вземе нещата в свои ръце, да прокуди онези които не милеят освен за имане. Тези които трябваше да направят революцията решиха че е по лесно така да направят. Тъжно ми е че всеки си мисли че той няма власт да направи промени, дори народните представители са се свили като мишки. Няма топки и размах! Тъжно ми е че вече никой не се гордее че е Българин, нима няма за какво да вдигнем глава. Само се огледайте - всички наши съседни държави ни мразят - а това си е направо повод за гордост. Явно са се страхували дълго време от нас че чак да ни намразят! Тъжно ми е чак ме боли... че се отминаваме като пътни знаци без поздрав. Желанието да си помагаме. Все пак сме братя и сестри, древен народ. Много мъдър и просъществувал в вековете. Боли ме, та чак кърви...